Прочетен: 932 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2008 12:55
Помните ли детските си мечти? Питате ли се защо сте юрист, а сте искали да бъдете китарист, защо сте лекари когато сте копнеели да станете учител и т.н.Истината е, че ние нямаме голям избор що се отнася до собствените ни желания.Нашето място в обществото често не съвпада с очакванията ни и това ни прави гневни, депресирани или просто апатични.Обществото унифицира.Може би това най-добре се осъзнава от учените, които се занимават със същността на публичното.Презумпцията е, че обществото ни приравнява едни с други.За него и в него индивудалността е без значение – важна е само “ролята”, която изпълняваме и в каква степен ние сме полезни или вредни за системата.Публичната сфера изисква поведение, което понякога противоречи на нашата същност.Взаимоотношенията на хората в рамките на обществото са изградени върху “лицемерие” – в смисъл, че ние рядко се разкриваме пред другите, рядко казваме каквото мислим и правим това, което желаем.Затова разбира се може да бъде даден адекватен аргумент.В основата на формалното общуване е залегнал човешкия инстинкт за самосъхранение.Целта на индивидите е да оцеляват и това ги кара понякога съзнателно, а понякога – не, да влизат в “коловоза” на формалните и лицемерни взаимоотношения.Ясно е, че ако не влезем в този коловоз ще бъдем изолирани, самотни и без никакъв шанс за реализация.Нека обаче си зададен въпроса дали не сме по-самотни приемайки правилата на публичното общуване?Играейки различни роли в зависимост от обстоятелствата ние рискуваме да “изгубим” себе си.Каквото и да получим от живота в резултат от своята “адаптивност” ние няма да се притежаваме, ние ще се лишим от своята субективност.Хората са се превърнали в инструмент за реализиране на целите на обществото.Тази абстарактна общност съществува само защото сме дали съгласието си за това.Индивидите сами градят своя затвор, който ги превръща в роби и в последствие в безправна маса.Какви са причините обаче хората сами да се откажат от своята уникалност?
Социалната наука например ще се аргументира с това, че хората са социални животни и като такива те търсят контакти с други себеподобни.Влизайки във взаимоотношения едни с други те се приравняват и губят част от своята субективност.Логиката на социологията е, че индивидът като такъв не е важен, защото той има своята ценност само в отношенията си с другите индивиди.
Подценявайки ролята на индивида обаче, социологията не може да обясни силните прояви на лидерство в историческия процес, т.е. важният принос на отделни личности за трансформиране на човешките отношения - например лидерството като фактор за мобилизация на масите, личността като източник на промяна и новаторство и т.н.
Политологията, от своя страна, смята, че индивидите се кооперират, за защита на “общи интереси”.Употребата на термини като “общо благо”, “общи интереси” и т.н. обаче е изключително опасно.Невъзможно е прилагането на подобни концепции поради факта, че те предполагат абсолютна универсалност.Всяка личност има свой субективни ценности, които често си противоречат и в резултат от това е най-малкото илюзорно и неадекватно да се мисли, че те биха могли да бъдат обхванати и обединени в някакво цяло.Това е логическо доказателство за това, че колективистичните режими (социализма) са утопии.
Единствено психологията се взира в човешката индивидуалност, но тя от своя страна, не може да обясни, защо хората се стемят да бъдат интегрирани в групи и защо те често изразяват своите желания чрез тях.
Пълноценното съществуване на индивида може да намери своя израз само в свят, в който хората да осъществяват баланс между своя егоизъм и социалното общуване, където недостиг на ресурси няма да има и материалните ценности няма да са приоритети.Само в свят, където хората няма да се чувстват застрашени и загрижени за своето оцеляване, те ще бъдат способни свободно да изразяват своята субективност и тяхното усъвършенстване ще бъде главна цел.
Но дори такъв свят да съществуваше наистина, не е сигурно, че хората ще успеят да развият потенциала си.Съмненията ми се основават на факта, че не всеки човек е способен да мисли самостоятелно, не всеки човек е готов да бъде свободен.Защото свободата предполага поемане на отговорност за постъпките и действията ни.Повечето хора избягват отговорността като предпочитат някои друг да направлява живота им.
Следователно освен свят обезпечен с ресурси, реализацията на човешката индивидуалност предполага наличието на зрялост, висока степен на самопознаване и способност за самостоятелна инициатива.Всичко това, разбира се, е един идеален модел, който може би никога няма да намери приложение извън сферата на мечтите.И все пак...
Пътят към съдбовно потребния на общество...
Обществото и думите в Мъглата.
Много добре написано.
Разбираемо, за което съм задължен :)
Унифицирането, отказа от индивидуалност е може би и начин хората да намират спокойствие и сигурност. Изобщо - за мен е очевидно, че когато се отказват от някакви ценности /в случая - собствената уникалност/, хората го правят, за да получат нещо друго. Унифицираният не боде очите, не го сочат с пръст, удобен и лесен е за партниране /е, малко скучничък, но какво от това!/. Така че всеки си избира сам /това добре може да се види в предпоследния ми постинг - превод на Пико де ла Мирандола "Реч за достойнството на човека"/.